Какво е микропластик и как се отстранява от водата?

Микропластиците са минускулни фрагменти произхождащи от различни източници: влакна от найлонови облекла и други синтетични текстилни материали, микрозърна от козметика, но също и фрагменти от по-големи пластмасови предмети, които се разложиха в природната среда.

Количеството пластмаса в световните океани е дълго време голяма грижа, а зоните на боклук в Атлантическия океан и Тихия океан са били широко освещавани в медиите.

От около 2012 г., когато микрозърната от пластмаса, използвани в козметиката, привлякоха внимание на преса и впоследствие бяха забранени, нов проблем стана известен на обществеността: микропластиците.

По-нататъшни изследвания показаха, че микропластиците са всеобщо разпространени в океаните и водата от крана, но какви биха могли да бъдат последиците от консумацията на микропластик върху хората и можем ли да ограничим експозицията си?

Какво са микропластиците?

Микропластиците са минускулни фрагменти произхождащи от различни източници:

• Минускулни влакна от найлонови облекла и други синтетични текстилни материали
• Микрозърна от козметика
• Фрагменти от по-големи пластмасови предмети, които се разложиха в природната среда

Националната администрация по океаните и атмосферата на САЩ класифицира микропластиците като със размер между 5 mm и 333 микрона (микрометри). Тази долна граница се определя от мрежата със 333 μm отвори, използвана за улавяне на частици.

Други изследвания идентифицираха малки частици от нанометър. Това е един от основните неотговорени въпроси: колко малки могат да бъдат наистина частиците пластмаса?

Размерът на частиците пластмаса е решаващо важен въпрос. Колкото по-малки са те, толкова по-вероятно е да преодолеят биологичните бариери (като клетъчните мембрани) и да причинят наранявания в тъканите.

Вредни ли са микропластиците?

Това е друг неизвестен аспект, а изследванията са ограничени и понякога противоречиви. Макар че никое изследване не е доказало окончателно, че частиците микропластик са в себе си вредни, има доказателства, че могат да абсорбират токсични химични вещества, а пищеварителната система на бозайниците способства на освобождаването на тези токсини.

Също така има доказателства, че нанопластични частици могат да мигрират през стената на тънкото черво по време на пищеране, но не е ясно дали те остават в стената на тънкото черво или попадат в кръвния поток. На този етап последствията от това са неизвестни, а Световната здравна организация наскоро обяви преоценка на потенциалните последствия за здравето.

Изследване, проведено от Университета в Лунд в Швеция, показа, че нанопластични частици в мозъка на рибите повлияли на поведението им, карайки ги да ядат по-бавно и да изследват по-малко околната среда. Въпреки това, в момента няма доказателства, че нанопластиците проникват в човешката мозъчна тъкан, още по-малко че повлияват на поведението.

Как микропластиците попадат в човешкото тяло?

Морските плодове бяха първият идентифициран източник, чрез който хората консумират микропластик. Пластмасовите частици, попаднали в природната среда, се консумират от планктона, който от своя страна се яде от риби и ракообразни. По този начин пластмасовите частици се издигат нагоре по хранителната верига и попадат в нашите чинии.

Независимо от маршрута, морските плодове, които консумираме, най-вероятно са замърсени с частици микропластик, като мидиите са особено податливи на това замърсяване.

Върху това нови изследвания, публикувани в началото на тази година, показаха, че прахът у дома и в офисите представлява по-вероятен източник на потребление на микропластик при хората отколкото мидиите.

Според изследователите от университета Heriot-Watt в Единбург, 114 парчета микропластик се отлагат на чиния за вечеря по време на 20-минутно хранене, което означава между 13 000 и 68 000 парчета годишно.

Потреблението на пластмасови частици е само един от проблемите. Има все повече доказателства, че пластмасовото амбалажене може да освобождава вредни химични вещества в нашите храни, включително Бисфенол А и фталати, които е известно, че имат нарушаващи ефекти върху человешката ендокринна система.

Освен това замърсяването с микропластик е открито в водата от крана в различни страни от целия свят. Скорошното изследване, проведено от Orb Media, установи, че европейски нации, както Великобритания, Германия и Франция, имат степен на замърсяване с микропластик от 72%.

Разпространеността на микропластика в морските плодове, вода от крана и прахови частици, между другото, означава, че голямото мнозинство на хората ще са консумирали микропластик по един или друг начин.

Какво можем да направим по отношение на микропластиците?

Ограничаването на директното поглъщане на микропластик е изключително трудно поради многобройните зони на замърсяване. Също така, тъй като не е ясно колко малки могат да бъдат пластмасовите частици, не е възможно да се каже точно как да ограничите експозицията си.

Въпреки това можете да ограничите експозицията в зоните, за които знаем, че има микропластик. Намаляването на количеството пластмаса, което използвате, от елиминирането на бутилирана вода и еднократни кафе чаши до избягване на храни с ненужно пластмасово амбалажене, ще помогне в дългосрочен план.

Една от най-широко обсъжданите причини за замърсяването с микропластик са сега забранените микрозърна, които се намираха в козметични продукти, паста за зъби и други домакински продукти. Много от тях не се филтрират от канализационните системи и така попадат в морето или други източници на вода, със способност да се върнат в нашата хранителна верига. Избирането на екологични почистващи и козметични продукти също ще има положителен ефект в дългосрочен план.

Ако сте загрижени за микропластиците в водната мрежа, спасителното решение е водният филтър за вашия дом или офис. Макар че частиците на микропластика варират по размер, някои от по-големите частици могат да бъдат отстранени чрез класична филтърна система (микрофилтриране или ултрафилтриране), най-ефективният начин за отстраняване на микропластиците от водата е използването на система за обратна осмоза. Тя има степен на филтриране от до 0,0001 микрона. По тази причина е много полезна и ефективна. Цената на такава система варира между 700 лева и 4000 лева, в зависимост от капацитета и ефективността. Най-евтината система за обратна осмоза, която препоръчваме, е FILTRO STANDARD, но топ версията с отличното съотношение качество-цена е FILTRO INFINITY.

Можете да прочетете още за други замърсители в питейната вода на блога на FILTRO.ro